Световните натоварени летища, гари и пристнаища - въплъщение на желанието на човека да надскочи собствените си ограничения - са местата, чийто лудешки ритъм привлича вниманието ми от малък.

Може би точно поради тази причина ясно си спомням едно от първите ми посещенията на малко, почти забравено летище. Едва четири годишен седях на тераса, с изложение към пистата и наблюдавах пустотата от бетон, в очакване единственият самолет на летището да излети "по някое време този ден"... Спомням си как чаках часове само за да видя едно единствено излитане - наблюдавах мъчително бавното натоварване и обслужване на машината и същевременно усещах безвремието и подтискащо, тягостно настроение, които се бяха настанили заради липсата на всякакво движение. Като, че ли времето беше спряло, а въздухът беше застоял над бургаското летище. Броят на чекираните пътници не е бил много повече от 300 хиляди души годишно; период на тежки времена и преходност; време на големи промени и още по-голяма несигурност.

Десетилетие по-късно имах възможността да се върна на същата тази тераса, вече препълнена от пъплещи пасажери и осветена от ярки прожектори. Тераса, която откриваше гледка към десетки рулиращи, излитащи и кацащи самолети. И всичко от старата метална дограма на кафенето, през протритите подове на салоните, до напукания асфалт на паркинга беше възкръснало. А аз снимах този нов свят.

FOLLOW ME е филм, който се роди, заради емоциите в мен. Порази ме промяната - оживяването на пустотата, тегнеща над старото летище. Филмът е плод на желанието ми да споделя преживяването и да покажа това внезапно въздигане на по-широка публика; във FOLLOW ME исках да експресирам жизнеността и поглъщащата динамика. Реших да създам филм, съдържащ основните черти на импресията, но преливащ в жанровете и така да покажа въздигането на малкото почти забравено летище.

Веско Чолаков